ДОБРЕ Е МИСЛЯ СИ, ПРОТИВНО НА СВОЯ НАЦИОНАЛЕН "ГЕНИЙ НА ЗАВИСТТА" /ЕЛИН-ПЕЛИН/ ДА СЪБЕРЕМ В СЕБЕ СИ СИЛИ ЗА СПОНТАННА РАДОСТ ОТ ПОСТИЖЕНИЕ НА НАШ СЪНАРОДНИК. ДОСТА СТИХОВЕ СА МИНАЛИ ПРЕЗ ОЧИТЕ МИ, НО ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ НАТЪКВАМ НА СТИХОТВОРЕНИЕ, В КОЕТО ДА СЕ ПРЕПЛЕТАТ В ЕДИНА ТЪКАН ЛИРИЧЕН ГЕРОЙ И ГЕРОЙ НА ВЕЧНО АКТУАЛНА КЛАСИКА. КАТО ТОЗИ ПОСТМОДЕРЕН ГОБЛЕН ВЪРХУ КАНАВАТА НА АНА КАРЕНИНА С НИШКИТЕ НА ЖЕНСКИЯ ОБРАЗ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО НА НАДЯ ПЕТКОВА. НЕЩО КАТО ЖЕНСКИ РАЗГОВОР ПРЕЗ СТОЛЕТИЯ
ТОВА Е СЛОЖНА ПО СТРУКТУРА И СЪЩЕВРЕМЕННО ПРЕДЕЛНО ПРОСТА В ИНТИМНО ОБЩУВАНЕ СИМБИОЗА: СЪСТРАДАНИЕ КЪМ АНА И САМОИРОНИЧЕН ПАРАЛЕЛ С НЕЯ.
ПРИ ТОВА С ВИРТУОЗНА ОРКЕСТРОВКА, ПОЧТИ ДЕБЕЛЯНОВСКА МУЗИКАЛНОСТ И МАЙСТОРСКА ЗИДАРИЯ НА КОМПОНЕНТИТЕ. РИМИ, КЪДЕ СПОНТАННО РОДЕНИ КАТО ОРИГИНАЛНИ СЪЗВУЧИЯ, КЪДЕ ЛЯГАЩИ ЕДНА ВРЪЗ ДРУГА РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА РЕЧТА. И В СЪОТТВЕТСТВАЩА СТЪПКА ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ ПОЕТИЧЕСКИЯ ТЕКСТ В РАЗГОВОРЕН.
ПРИЗНАВАМ – РЕЖЕ "ФИНАЛЪТ МЕЖДУ РЕЛСИТЕ" САМО ЗАРАДИ РИМАТА ПРОВЪЗГЛАСЕН ЗА КРАСИВ. КОЕ? РАЗМАЗАНОТО ТЯЛО?
НО ЗНАМ ЛИ: МОЖЕ БИ ТАЗИ ПРОЗАИЧЕСКАТА ВУЛГАРНОСТ Е ЗА ВКУСОВА ПОДПРАВКА.
И ФИНАЛА НА СТИХОТВОРЕНИЕТО – И СЪЩЕВРЕМЕННО НЕГОВА ПОАНТА:
След Вас вратата тихо ще затворя,
децата ще завия мълчешком
и ще измия пода и прозорците
в нещастния - по своему – мой дом. КАТО ЧЕ СЪЕДИНЯВА НИШКИТЕ НА ВЕЗМОТО.
Посещение на добра воля
Каренина, не знам защо пристигате -
среднощна гостенка във моя дом.
Да бяхте си останала във книгата -
във първия или във втори том.
Не съм Ви канила. Дори, признавам си,
на дните си под ниския таван -
не се сърдете - но съвсем забравих,
че съществува и такъв роман.
Седнете, моля. Ето тук, до масата.
Сега ще Ви направя руски чай.
Какъв красив костюм! Личи си класата.
Но нещо е изкаляничък май.
Да, да - дъждът... И... Нека не говорим.
Съдбата Ви я зная наизуст.
Безспорно - уважавам силни хора.
И още - хората с изискан вкус.
Шампанско нямам. Само малко водка.
По равно с Вас ще си я поделим.
(Как ясно помня Вашата походка
след срещата с оставения син!)
Наздраве, Ана! За какво? Навярно
уместен ще е тост за любовта.
Но аз не искам. Вече съм се парила.
И не веднъж. И не от суета.
Да пием за децата си! Прощавайте,
пред Вас, че заговорих за въже...
Защо дойдохте, да Ви вземат дяволите,
със Вашите любови и мъже!
Позната ми е страшната Ви болка,
познат ми е нелепият Ви дял.
(Как ясно помня черната ви рокля
на оня първи съдбоносен бал!)
Аз Вашите объркани посоки
от край до край самичка извървях.
(Как ясно помня - ах! - Альоша Вронски,
побърканата му от валс глава!)
Отъждествявах се със Вас в мечтите си -
Какъв живот, каква красива смърт!
Сега разбирам - Вашата визита
е като повиквателна отвъд.
Защо избрахте мен? Защо подпалвате
с очите си фаталния ми брак?
(Как ясно помня, да Ви вземат дяволите,
перона и последния Ви влак!)
Но не е за мен финалът между релсите
макар, признавам си, да е красив.
Не се научих да умирам. Нейсе.
Човек се учи, докато е жив.
Щастливите семейства си приличат -
е казал оня гениален граф.
Вървете си сега, ако обичате.
Върнете се на прашния си рафт.
След Вас вратата тихо ще затворя,
децата ще завия мълчешком
и ще измия пода и прозорците
в нещастния - по своему – мой дом.
Маргарита Петков
9 часа ·
